Защо се прозяваме и защо това е заразно?

0
407
прегледа
прозявка

Защо се прозяваме?

Бабите казват, че се прозяваме, защото гледаме много телевизия. Учителите мислят, че се прозяваме, защото ни е скучно. Когато се прозяваме в автобуса, с учудване виждаме как човекът срещу нас прави същото… Какво знаем за прозяването?
Учените дават противоречиви данни за смисъла на прозяването и какво, всъщност означава то.

Някои смятат, че прозяването може да е сигнал за социална връзка при животните. Други обясняват, че това е древен рефлекс, когато стадото е трябвало да си ляга и става заедно, за да продължи пътя си. А някои учени смятат, че по този начин се освобождаваме от натрупания въглероден двуокис в организма, но не могат да обяснят масовия ефект на прозявката.

През 2007 г., изследователи от университета Албани, Ню Йорк показаха на видео студенти и тяхното прозяване. Половината от студентите са били инструктирани да дишат през носа си, а другата половина е трябвало да дишат през устата. От групата, които е трябвало да дишат през устата, половината са се прозявали, показва видеото, а от дишащите през носа, почти никой не се е прозял.

Изводите, които учените са направили са, че мозъците на дишащите през устата са се „загряли“ повече. Тъй като мозъкът изгаря 1/3 от дневния прием на калории, той генерира топлина. Нашите мозъци работят по-добре, когато те не са прекалено загряти.

За да поддържат температурата, кръвоносните съдове в носната кухина и лицето изпращат кръв към мозъка. Идеята е, че дишането през устата не позволява на мозъка да се охлажда толкова ефективно. Когато се прозяват, това предизвиква разширяване и свиване на максиларния синус, кухина, разположена в бузата. Синусите изстрелват въздух нагоре, като охлаждат черепа.

В друг тест, изследователите от Албани, поставят студен и топъл компрес при стайна температура, върху челата на две групи участници. Тези със студените компреси се прозяват по-малко от тези участници от другата група. През последните години изследователите от Принстън заявяват, че е по-малко вероятно да се прозяваме, когато температурата навън е под телесната, в подкрепа на теорията, че прозяването има терморегулаторна функция.

Защо прозяването е заразно?

Но ако прозяването просто поддържа нашия мозък достатъчно охладен, защо тя е най-заразното състояние?

Има някои изследвания, които предполагат, че прозяването може да предава емоции, вариращи от интерес до стрес, както и желанието да се предадат на някой. Прозяването като индикатор на възбуда е било тема на първата годишна международна конференция на Прозяването, проведена в Париж през 2010 г., когато chasmologist (човек, изучаващ прозяването) изтъкна, че сексолози често са посещавани от пациенти, които се оплаквали от прозяване в навечерието и по време на секс.

Ефектът на заразяваща прозявка, може да се развива в отговор на функция за групови сигнали при опасност. При нападение от мечка, например. Ако прозяването е начин тялото ви да увеличи мозъчната си дейност, като се охлади в следствие на прозявка и това се повтори от повечето членове на клана, това би било умен ход.

Има изследвания, които показват, че можете да прихванете прозявка от близък, с по-голяма вероятност, отколкото от чужд човек.

Роден съм през 1995 г. в гр. Сливен. Завършил съм Великотърновски университет "Св. св. Кирил и Методий". Имам най-различни интереси и ми е приятно да общувам със сериозни хора, от които мога да почерпя опит. Напоследък се занимавам с блогване и Интернет маркетинг.
СПОДЕЛИ

Вашият коментар